Завесата е звук на преход — отваря сцена, затваря момент, маркира интериорна промяна. Дръпване по релса носи лек метален скрибуцащ елемент, тежък театрален плат дава дълбоко шумолене, тънкия тюл едва се чува. В интериорен филм точно това разделя стая в утрин и стая по обяд. Без музика, само завеса се дръпва — и времето на деня става ясно.
Тук има 56 записа — дръпване, затваряне, шумолене при течение, тежка кадифена завеса в театър. Документалисти за интериори, дизайнери на куестове и режисьори на късометражки ги вмъкват като микро-преходи. Сампълите идват безплатно и без атрибуция. Сложи лек reverb от стая, ако сцената е голяма зала, и звукът веднага сяда в правилното пространство. За театрален контекст добави далечни шепоти от публика преди дръпването. Така завесата спира да бъде дребен foley и се превръща в драматичен момент.