Балалайката има специфичен сух тембър, който се чува отдалеч и не се обърква с друг инструмент. Три струни, триъгълно дървено тяло, кратко затихване на ноти, които почти моментално отстъпват място на следващите — звукът върви наляво към автентична народна сцена и надясно към ироничен, подмигващ филмов щрих върху чужда култура.
В библиотеката има 16 такета — единични дрънкания, кратки народни откъси, ускоряващи се игриви пасажи и спокойни акордови подложки. Материалът пасва на исторически документален филм, етно реклама, комедиен скеч със славянски акцент или фолк подкаст. Свали безплатно и без лиценз, после слой балалайката над акустична китара — тази комбинация дава топлота, която чистият запис на единичен инструмент сам по себе си не дава никога. Двоен трак с лек детуун имитира ансамбъл.